Wednesday, February 4, 2015

Пътешествия - Саппоро

Днес започна пътешествието до северния студен и далечен остров - Хоккайдо. Още от първи курс в главата ми се заеоди желанието да го посетя, и то по-специално най-известния град там - Саппоро. Причина разбира се има - да видя фестивала на ледените скулптури! 
Фестивалът дължи съществуването си на група ученици, които през 1950 идват на екскурзия в града и за забавление правят няколко снежни фигури в централния парк Одори. От тогава до сега събитието е провеждано 66 пъти, винаги през февруари. Тази година е от 5 до 11, а аз ще му се насладя цели 3 дни!

Сега чакам обаче на летището, за да се кча на самолета и за час да съм там. Междувременно оползотворявам времето си, пишейки (вярвам) дългоочакван пост :)



След неусетен едночасов полет, вече кацнах на летище Саппоро и си хванах влакчето за към центъра. По пътя правя видеота и снимки, защото всичко е мбого бяло и снежно :) Седалките са с изнервящо парно и сега ми е жегаво като за по тениска с къс ръкав! Иначе от това, което виждам през прзореца, Саппоро има много интересни къщички. Една част са като кубчета, с равен покрив, а другата част с доста скосени покриви , явно да не задържат сняг и да са по-издръжливи на атмосферните условия.

От тук отивам направо към хотелчето, където ще спим, и понеже е много евтино, ми е чудно какво ще представлява :?

Оказа се, че за малкото парички, които платихме, останахме страшно доволни от местенцето - Аояма рьокан 青山旅館. Собственичката доста ми напомняше наглите български лелки по държание, но пък беше любезна и не ни закачаше за нищо. Понеже нямаше баня в самата сграда, ни даде купони за ... (та-да-да-да) обществена баня! Това беше най-голямото удоволствие евър! Не ти се излиза просто. А и имаше и сауна :)

Дните, прекарани в Саппоро, не се различаваха кой-знае колко един от друг - разходка, измръзване, баня, купон в стаята. Като се замисля, всичко освен самия фестивал, ми хареса. Ледените скулптори не бяха нищо особено. Повечето бяха на аниме герои, а друга голяма част бяха разположени в средата на една улица и съответно нямаше как да се разгледат отблизо.

Иначе това, с което ще запомня това си пътуване, е преливащите от сняг, но изчистени и обезопасени, улици, здравото напарване в обществената баня, приятните вечери с приятелки и неспирната жажда на Силвия да ЯДЕ всякакви неща! И наистина много ме зарадва музеят на айну с всички експонати, които видяхме, безплатните листовки/книжки, в които се обеснява техният живот и традиции (такива не мисля, че бих намерила на друго място!), и филмчето, което така и не успяхме да изгледаме. Но и от малкото време разбрах, че този народ е наистина много интересен, древен, мъдър и разбира се като такъв много изстрадал.
**Една вметка, айну е народ, населяващ северните части на Япония, о. Сахалин и Курилските острови. Нито езикът, нито външният има вид имат нещо общо с тези на японците. Единственото сходство между тях е 6-7 (по мои изчисления) вековното им съжителство. А то е много сходно на това на индианците и "белите" - айну преживяват гоненията, изселванията и "интеграцията" на японците, а малкото, останали днес, се опитват чрез различни дейности и събития да запазят културата и езика си от забрава.

Повече снимки от Саппоро тук.

No comments:

Post a Comment