Днес беше един много хубав ден, пълен с разходки из Йойоги парк, слушане на концерт на кото (японски традиционен струнен инструмент), разходки и кръчмичка в Хараджуку иии много смях :)
Снимчици тук.
Моята Япония
Sunday, March 29, 2015
Wednesday, February 4, 2015
Пътешествия - Саппоро
Днес започна пътешествието до северния студен и далечен остров - Хоккайдо. Още от първи курс в главата ми се заеоди желанието да го посетя, и то по-специално най-известния град там - Саппоро. Причина разбира се има - да видя фестивала на ледените скулптури!
Фестивалът дължи съществуването си на група ученици, които през 1950 идват на екскурзия в града и за забавление правят няколко снежни фигури в централния парк Одори. От тогава до сега събитието е провеждано 66 пъти, винаги през февруари. Тази година е от 5 до 11, а аз ще му се насладя цели 3 дни!Сега чакам обаче на летището, за да се кча на самолета и за час да съм там. Междувременно оползотворявам времето си, пишейки (вярвам) дългоочакван пост :)
![]() |
От тук отивам направо към хотелчето, където ще спим, и понеже е много евтино, ми е чудно какво ще представлява :?
Оказа се, че за малкото парички, които платихме, останахме страшно доволни от местенцето - Аояма рьокан 青山旅館. Собственичката доста ми напомняше наглите български лелки по държание, но пък беше любезна и не ни закачаше за нищо. Понеже нямаше баня в самата сграда, ни даде купони за ... (та-да-да-да) обществена баня! Това беше най-голямото удоволствие евър! Не ти се излиза просто. А и имаше и сауна :)
Дните, прекарани в Саппоро, не се различаваха кой-знае колко един от друг - разходка, измръзване, баня, купон в стаята. Като се замисля, всичко освен самия фестивал, ми хареса. Ледените скулптори не бяха нищо особено. Повечето бяха на аниме герои, а друга голяма част бяха разположени в средата на една улица и съответно нямаше как да се разгледат отблизо.
Иначе това, с което ще запомня това си пътуване, е преливащите от сняг, но изчистени и обезопасени, улици, здравото напарване в обществената баня, приятните вечери с приятелки и неспирната жажда на Силвия да ЯДЕ всякакви неща! И наистина много ме зарадва музеят на айну с всички експонати, които видяхме, безплатните листовки/книжки, в които се обеснява техният живот и традиции (такива не мисля, че бих намерила на друго място!), и филмчето, което така и не успяхме да изгледаме. Но и от малкото време разбрах, че този народ е наистина много интересен, древен, мъдър и разбира се като такъв много изстрадал.
**Една вметка, айну е народ, населяващ северните части на Япония, о. Сахалин и Курилските острови. Нито езикът, нито външният има вид имат нещо общо с тези на японците. Единственото сходство между тях е 6-7 (по мои изчисления) вековното им съжителство. А то е много сходно на това на индианците и "белите" - айну преживяват гоненията, изселванията и "интеграцията" на японците, а малкото, останали днес, се опитват чрез различни дейности и събития да запазят културата и езика си от забрава.
Повече снимки от Саппоро тук.
Оказа се, че за малкото парички, които платихме, останахме страшно доволни от местенцето - Аояма рьокан 青山旅館. Собственичката доста ми напомняше наглите български лелки по държание, но пък беше любезна и не ни закачаше за нищо. Понеже нямаше баня в самата сграда, ни даде купони за ... (та-да-да-да) обществена баня! Това беше най-голямото удоволствие евър! Не ти се излиза просто. А и имаше и сауна :)
Дните, прекарани в Саппоро, не се различаваха кой-знае колко един от друг - разходка, измръзване, баня, купон в стаята. Като се замисля, всичко освен самия фестивал, ми хареса. Ледените скулптори не бяха нищо особено. Повечето бяха на аниме герои, а друга голяма част бяха разположени в средата на една улица и съответно нямаше как да се разгледат отблизо.
Иначе това, с което ще запомня това си пътуване, е преливащите от сняг, но изчистени и обезопасени, улици, здравото напарване в обществената баня, приятните вечери с приятелки и неспирната жажда на Силвия да ЯДЕ всякакви неща! И наистина много ме зарадва музеят на айну с всички експонати, които видяхме, безплатните листовки/книжки, в които се обеснява техният живот и традиции (такива не мисля, че бих намерила на друго място!), и филмчето, което така и не успяхме да изгледаме. Но и от малкото време разбрах, че този народ е наистина много интересен, древен, мъдър и разбира се като такъв много изстрадал.
**Една вметка, айну е народ, населяващ северните части на Япония, о. Сахалин и Курилските острови. Нито езикът, нито външният има вид имат нещо общо с тези на японците. Единственото сходство между тях е 6-7 (по мои изчисления) вековното им съжителство. А то е много сходно на това на индианците и "белите" - айну преживяват гоненията, изселванията и "интеграцията" на японците, а малкото, останали днес, се опитват чрез различни дейности и събития да запазят културата и езика си от забрава.
Повече снимки от Саппоро тук.
Monday, December 29, 2014
Празнична атмосфера
Както знаем, Япония е страна на толерантността и любопитството към всичко ново и различно. Дори когато кажем "японци", в главите ни сигурно се появяват образите на всички онези малки възрастни хорица, скрили лицата си зад големите обективи на най-последните си модели фотоапарати. Да, това до някъде наистина е така.
Но у всеки човек живее любопитство. По-интересното е какво правим с него. Японците например взимат всичко, което им хареса, видоизменят го през своята си призма и започват да го използват по своя си уникален начин.Това може да се каже и за Коледа. Днес тя се празнува от хората в цял свят без значение от вероизповеданията и религията им. И именно това е хубавото на Коледа - тя ни сплотява. Колкото и клиширано да звучи. Всички сме усещали по един или друг начин какво е това то, коледният дух. Как улиците са украсени с всевъзможни декорации и лампички светят навсякъде. Как звучат коледни песни във всеки магазин, заведение, дом. Или как мързеливо се изтягаме пред телевизора, за да гледаме за стотен път "Сам вкъщи" или "Договор за Дядо Коледа".
Но как празнуват Коледа тук, в страната на изгряващото слънце?
1. КОЛЕДА НЕ Е СЕМЕЕН ПРАЗНИК
За разлика от нас, тук е наобратно. Коледа се празнува с приятели или с любимия, а Нова година със семейстовото.
2. КОЛЕДНА ТОРТА
Типичната почерпка на Коледа включва сметанова торта, урасена с ягоди. Понякога също японците се "гощават" и с KFC. Някъде прочетох, че обичаят датира от 1974 г., когато чуждестранен клиент споменава на мениджъра на едно от заведенията за бързо хранене, че е дошъл да си купи пиле, защото никъде в Япония не могъл да намери пуйка.
![]() |
| това е тортичката, която моите приятели направиха за Бъдни вечер |
![]() |
| А така изглежда друга, разрязана на 28 парчета :D |
![]() |
3. КОЛЕДНИ И НОВОГОДИШНИ КАРТИЧКИ
| Има серии на ДИСНИ |
| Има и по-разчупени |
Новогодишните картички са много по-разпространени от коледните и в пощите им дори има огромни кутии, специално предназначени за тях. А също така и има услуга всички те да се доставят точно на 1 януари :) Точност и прецизност :))
4. ДЯДО КОЛЕДА
На японски се казва Санта-сан и ... горе-долу толкова за него. Не мисля, че децата вярват особено в него. Подаръците се слагат, където се намери за удобно, тъй като повечето домове са малки и няма място за елха, или просто е прекалено мъничка. Разбира се има и хора, които си я карата по нашата традиция.
5. БЪДНИ ВЕЧЕР
Тук има Коледна вечер, която е на 24 срещу 25. Тогава се приготвя тортичката и се разменят подаръци. Но за съжаление на нашата коледна вечер (25 срещу 26) не се обръща внимание :(
6. УКРАСА
Улиците са украсени с лампички, а в магазините и офисите се виждат коледни елхи - млаки и големи. В големите квартали като Шинджуку, Шибуя всяка година се правят илюминации, които са изключително красиви. Например тази:
И получих ей-такива вкусни подаръци
4. ДЯДО КОЛЕДА
На японски се казва Санта-сан и ... горе-долу толкова за него. Не мисля, че децата вярват особено в него. Подаръците се слагат, където се намери за удобно, тъй като повечето домове са малки и няма място за елха, или просто е прекалено мъничка. Разбира се има и хора, които си я карата по нашата традиция.
5. БЪДНИ ВЕЧЕР
Тук има Коледна вечер, която е на 24 срещу 25. Тогава се приготвя тортичката и се разменят подаръци. Но за съжаление на нашата коледна вечер (25 срещу 26) не се обръща внимание :(
6. УКРАСА
Улиците са украсени с лампички, а в магазините и офисите се виждат коледни елхи - млаки и големи. В големите квартали като Шинджуку, Шибуя всяка година се правят илюминации, които са изключително красиви. Например тази:
А ето и как прекарах Бъдни вечер с приятели
![]() |
| готвим |
![]() |
| поправка... Мицуру готви, аз ДЪРЖА БЪРКАЛКАТА! |
![]() |
| Дядо Коледа дойде! |
![]() |
| беше вкусничко - такос, картофено пюре, телешко и сьомга с доматки ☆ |
![]() |
| от коремчето на това излизат кърпички ХаХа |
![]() |
| кофа, пълна с... |
![]() |
| бонбониииии |
![]() |
| всякакви видовееее |
| А на това е коледният ни обяд с Едъта - колежката, която живее в съседната стая |
Надявам се Коледата ви да беше весела и уютна, а Новата година да посрещнете с усмивки, наздравици и весела компания! 10, 9, 8, 7........
Thursday, December 11, 2014
Токийската стокова борса и предколедно събиране
Днес (11.12.2014) ми се случиха две много хубави събития, за които искам набързо да споделя.
Първото е посещението ми на Токийската стокова борса заедно с преподавателя и класа ми по "Съвременна финансова система на Япония". Самата обиколка на сградата не беше кой-знае какво, защото видяхме мисля доста малка част от нея, но все пак си звучи гордо! хихи
Оказва се, че миналата година токийската и осакската стокова борси са се слели и сега много от брокерите са в Осака, та беше и празничко от трудещи се финансови магнати :))))
Тааа, събитие номер две е събирането ми с курса и преподавателката ни по "Въведение в прагматиката". Бяхме в едно уютно кръчменце и си изкарахме супер! Ето и доказателство:
Първото е посещението ми на Токийската стокова борса заедно с преподавателя и класа ми по "Съвременна финансова система на Япония". Самата обиколка на сградата не беше кой-знае какво, защото видяхме мисля доста малка част от нея, но все пак си звучи гордо! хихи
Оказва се, че миналата година токийската и осакската стокова борси са се слели и сега много от брокерите са в Осака, та беше и празничко от трудещи се финансови магнати :))))
![]() |
| Това отзад не спира да се въртиииииии |
![]() |
| И Абе е минал от тук - да се знае! |
![]() |
| А някога, преди да дойдат компютрите, борсата е била такова чудо :P |
![]() |
| На тези бюрца долу работят неуморните брокери. Днес те не бяха особено много... а може би се бяха покрили :? |
![]() |
| Аз и Марин - една приятелка от Франция (вземам да мисля, че все пак има и готини французи :D :D ) |
![]() |
| макетче на една от залите |
![]() |
| макетче на цялата сграда |
![]() |
| ииии накрая, разбира се, си купих сувенирче - телбод, който работи без да ползва металните шинички исках да си взема такъм още в БГ :D |
Тааа, събитие номер две е събирането ми с курса и преподавателката ни по "Въведение в прагматиката". Бяхме в едно уютно кръчменце и си изкарахме супер! Ето и доказателство:
Лека нощ!
Subscribe to:
Posts (Atom)























































